Указ седем-осем" или как в Съветския съюз разстрелвали деца
Масовите екзекуции са ставали "в изпълнение на исканията на работниците и колхозниците"
Максим Мирович, kasparov.ru
Това е една мрачна история за това как в Съветския съюз са репресирани и разстрелвани деца с така наречения "Указ седем-осем" или "Законът за класовете" (има се предвид житен клас-бел. ред.). Малцина знаят, че за кражбата на няколко класа, буквално 5 класа от колхозните ниви на сталинския СССР наказанието е било
разстрел,
още по-малко знаят, че това се е случвало с деца на възраст над 12 години.
Законът, получил по-късно названието "Законът за класовете" или "Законът за петте класа" е приет на 7 август 1932 година. Става дума за член 328 от сталинския наказателен кодекс. Този закон е наричан още "седем осми" или "указ седем-осем" по датата на приемането му. За приемането на закона настоявал самият Сталин, великият мелиоратор и езиковед обявил всеки, който се съпротивлявал или само не се съгласявал с неговия безумен план за насилствена колективизация за "враг на народа и държавата".
След приемането на този закон всички, "грабители на социалистическата собственост" били разстрелвани, и само в изключителни случаи екзекуцията била заменяна с 10 години в лагерите на ГУЛАГ. "Социалистическа собственост" се смятали дори шепичка класове от колхозните поля — в буквалния смисъл на думата от 3 до 5 класа — за това човек можел да бъде арестуван и разстрелян.
Потресаваща е формулировката от болшевишкия "нов език" с който е обявен новият закон: в съветската преса пише, че той е приет
"в изпълнение на исканията на работниците и колхозниците",
репресиите били наричани "решителна борба с кулашко-капиталистическите вредители" (така били наричани хората, които от глад отивали да вземат от полето малко зърно), а разстрелът бил наричан "висша мярка на социална защита".
По "указ седем-осем" арестували буквално всеки, който бил дори и малко заподозрян в "кражба на социалистическа собственост". Към тях не се прилагали актове на амнистия, държавата еднозначно ги обявила за свои врагове. Интересно е и това, че част от закона предвижда "отговорност за антиколхозна агитация" — ако някой публично се осмелявал да каже, че колхозът не е нещо много хубаво, той бивал или разстрелван или изпращан в лагер като "опасен кулашки елемент".
На 7 април 1935 година е прието постановление номер 3/598 с което смъртната присъда според сталинския наказателен кодекс можела да се прилага и към деца, навършили 12 години. Постановлението е
подписано лично от Сталин
и това става именно в годините, в които съветската пропаганда активно изобразява Сталин като "приятел на децата" - с момиченце на ръце и обкръжен от пионери с цветя.
В съветските архиви, засекретени сега в много от бившите републики от СССР, се пазят сведения за множество разстреляни деца и юноши. На Бутовския полигон в Москва са идентифицирани останките на 196 разстреляни деца - и това само на един от стотиците полигони, на които са извършвани разстрели и само за една година — от август 1937-ма до октомври 1938 година.
Едно от убитите на Бутовския полигон деца е Миша Шамонин, безпризорен, който от глад откраднал няколко самуна хляб, след което е разстрелян като "грабител на социалистическа собственост" по "закона за класовете".
От Миша са останали само тази снимка от съдебното му дело, на което той е облечен в чуждо старо палто и датата на смъртта му — 9 декември 1937 година.
През 1936 година генералният прокурор на СССР Вишински подготвил докладна записка със статистика — прокуратурата на СССР проверила 115 000 присъди по "указ седем-осем" и установила, че
в 91 000 случая наказанието е прилагано "неправилно и престъпно"
На тази основа трябвало да бъдат реабилитирани 37000 незаконно разстреляни, но Сталин постъпил според логиката на съветската власт — изпратил на разстрел в мазетата на КГБ всички, допуснали "крайности".
Смята се, че след 1936 година "законът за класовете" не е прилаган толкова често, но разстрелът на безпризорния сирак Миша е явно опровержение на това твърдение.
Напълно "законът за класовете" е бил отменен едва след края на сталинските репресии и осъждането на култа към личността на "вожда", макар че постсъветските страни не са осъдили и не са осъзнали напълно и досега тези репресии.